FaceКлюк
Като човек който има доста време за губене, реших да си направя равносметка на това колко “приятели” и колко приятели имам във Facebook. Но нека първо да изкажа мнение относно това “социално” явление:
- Facebook е булева променлива. Демек, или не го ползваш или не излизаш от там.
- Facebook е най-голямата клюкарка, НО! моля същевременно придава нов смисъл на думата. Клюките са самогенерирани стойности във функция на простотията на потребителя. Пак пояснявам, няма как да разберем, че Пенка е с розови прашки, ако освен : а) не го прочетем в статуса и; б) не надничаме под полата й. Ако второто се счита за воайорство, то първото си е чист ексхибиционизъм.
- Facebook експлоатира виртуален човешки труд, като тайно подканва потребителите си да сеят виртуални домати и да прекопават несъществуващи градинки. Но тиранията на този демоничен сайт не се изчерпва само с това: на ден се проливат терабайти кръв в безцелни кликания; в тъмните директории се продават и разменят нелегални „стоки”.
- А хилядите тестове, които определят душевното състояние и продължителност на живота на потребителите на базата на това какво са закусили и колко косми имат под мишницата – няма да коментирам.
А сега да се върна на проблема с “приятелите”. Направих следното демографско проучване на базата на моят акаунт. Извадка – 292 “приятели”.
- Хора които не познавам и никога не съм виждал в реалността: 22
- Хора които не познавам, но съм виждал само веднъж: 19
- Хора които не познавам, но съм ги виждал повече от един път: 75
(това включва и т.нар. група съученици, с които никога не съм си разменил и една дума, но имам честа да ме считат за приятел)
Реално аз поддържам или съм поддържал някакви взаимоотношения само с 60% от хората, които се представят за мой приятели. Което всъщност е доста голяма цифра. Замислете се с колко много хора се запознавате с течение на времето и повечето виждате ограничен брой пъти. Въпреки глупостите които написах няколко абзаца по-нагоре, аз мисля че е правилно да наречем такива хора свой “приятели”, по-скоро като синоним на “познат” отколкото на нещо свързано с “приятелство”.
Ако има ползва да трупаш приятели в Facebook, като стотинки в касичка, то ще да е някаква “социална оценка”, на това до колко общителен и харесван е даден човек. А също така и снимките. Въпреки че има по добри услуги за това.
Pi4 trqbwa da si nameri6 nqkwo zanimanie
ami prosto ne priemai tesi deto ne znaes
социалната мрежа не е направена, да говориш непрекъснато със всички, хора които са ти приятели, а да поддържаш връзка с хората които са били или са част/ тоест ти познаваш тези хора , защото си имал някаква връзка с тях, като например съученици, състуденти, съквартиранти, приятели, познати/ от твоя живот. Не е задължително да се срещаш с всичките си приятели/познати всеки ден, та дори да имаш желанието да го направиш няма как да успееш. Така, че не намирам логиката ти , че задължително трябва да лафиш с тях или да поддържаш пряк контакт, за да ги наречеш приятели. Освен това думата “приятели”, която са използвали , за да ти се категоризират хората с които искаш да поддържаш контакт е най-близка до това което са тези хора, които подчертавам ти добавяш като приятели. В противен случай недей да го правиш. А не мога да разбера, защо винаги трябва да се мрънка, за неща които на някои хора допадат на други не. Като нещеш да копаш ферми или тем подобни, недей, но не намирам логика в това да се бъркаш кой да си копа или ала бала, не е твоя работа. Аз лично не копам, за да не си помислиш, че е лична нападка.НО докато едни неща ти допадат на теб, на други не им допадат и обратното, но всеки има свободата да избира с какво да си запълва времето.На този блог попаднах случайно, но ако си мислиш пък, че на всички им харесва да четат блогове. За мен писането на блог, освен ако не е информативен , в смисъл да има полезни нещица и статийки относно област от която даден човек се интересува, а има само дрън дрън какви мисли ме вълнуват, си е чиста проба търсене на внимание и самота. Ще обесня защо. Къде сум ходил, какви мисли са ми минали през главата, какво ми се случи, това са твърде лични неща, които можеш да си вземеш едно дневниче, хартено, да си ги напишеш и да ги дадеш на някой, който ти е близък и се интересува да ги прочете. Не разбирам защо трябва да си ги публикуваш в интернет, да ги четат хора, които даже не ги вълнува, нима ти така не търсиш внимание и някой да те забележи. Сигурна съм че ще изтриеш този коментар, но дано да си си взел поука. Като не ти харесва нещо не го прави, като не искаш приятели във facebook,не ги добавяй, остави си само тези с които общуваш и виждаш редовно. Ето аз като не искам да чета блогове , не чета, на твоя попаднах случайно, както и на някои други, като ми беше интересно защо му е на някой да си прави блог. Вече съм си отговорила на въпроса, а отговорът е чиста проба търсене на внимание, даже и поетично не звучите блогърите, ама нали сте с голямо самочувствие, че нещо не сте го измислили вие, трябва да се плюе. И редите там думички, за да търсите подобно мнение на вашето, но не очаквайте че някой ще каже, ах какви прекрасни разкази. Хайде със здраве, ето аз например изхабих 10 минутки да пиша коментар, чиста загуба на време, но е полезно да изгубиш някоя друга минутка, та било то да си попчешеш езика с коментарче.
Явно е, че другарката от Варна не ме познава и затова лае като като куче зад ограда. Все пак искам да и благодаря за отговора, който е на кирилица (което е рядкост в днешно време), за 10-те минути които е отделила да напише коментара (който е на кирилица!), въпреки че си е мислела, че ще бъде изтрит (но не е, защото е на кирилица). Всъщост това е най-дългия смислен коментар (на кирилица) след като блокирах руския спам.
Както и да е… само с едно съм съгласен от горните 30 реда и то е че търся внимание, защото съм самовлюбен, егоцентричен, нарцист (ето на признах си).
За съжаление на много хора им убягва извратеното ми чувство за хумор, но те такали иначе ме обичат
Хартиено дневниче нямам от времето когато клекционирах “миризливи тефтерчета” (ех… спомени от миналия век), малко след това спрях да ползвам и “хартиени” писма. Всъщност единственото за което ползвам хартия е да си упражнявам йероглифите и да си бърша задника.
И аз попадам случайно на какви ли не сайтове, но не се чувствам задължен да ги чета, или недай си Боже, да коментирам.
Ето на, за да сме квит и аз си загубих 10 мин за да напиша тази простотия от дъното на нещо много дълбоко ( със сигурност не е душата ми, моята е продадох срещу способността да не се набирам на хейтърски коментари).
И ето какво научихме днес, мили дечица: да не разхищаваме природните ресурси и да ПИЕШЕМ НА КИРИЛИЦА ( важи най-вече за неграмотниците с висше образование).