Пресмятали сте колко часа на ден се блещите пред монитора. Мен ме беше страх да направя такава сметка, и с право. Средно по 12 часа на денонощие ( без почивки и др.), което ама никак не е добре. Работата е там че няма как да го намаля това време ( и не искам и да чувам съвети относно това). По-конкретно, проблема се състои в това, че очните мускули се измързеляват и всичко след първия метър ми е трудно за фокусиране, а след третия почти невъзможно. Като бонус получавам на половин цена и зачервени очи.
Така… Имам си сносен здравословен проблем, но да представиш проблем без решение си е чисто оплакване. А аз никак не ги обичам ”тея” работи. Пиша този пост, за да ограмотя малкото хора дето го четат и да ми остане като ‘напомнянка” на мен самия. Без повече увъртане, проблемите по ред на номерата:
Проблем: сухотата в очите
С нея съм се сблъсквал и преди, когато започнах да нося лещи, започнаха да ми се зачервяват очите.
Решение: капки за очи
Като осакатен от емоции индивид ми предписаха изкуствени сълзи “Крокодила Гена”. Майтапа на страна,”Systane” се казва препарата. На мен лично ми предписаха заради лещите, такива без консерванти, които мога директно върху тях да слагам. По-голямата кирия е че са 30 дневни дози, което представлява капкомер със 10-на капки и е много удобен да си го нося навсякъде.
Проблем: застояване пред компютъра
Както споменах, 12 часа взиране в екрана ми е нормалната “доза”. Ако не е монитора, ще е учебник или PSP-то или DS-а. Не се занимавам с нищо което е по-далеч от 60 см от мен.
Решение: Workrave
Това е една малка програмка, която има за цел да те разкара от компютъра на равни интервали от време. За повече информация вижте линка. Аз лично съм я нагласил на режим 45 мин. работа последван от 15 мин. почивка. Освен че тези малки почивки ми помагат да не си претоварвам очите, ми помагат срещу психическата преумора: 3 часа учене на йероглифи и ми се е доспало.
Проблем: фокусиране на повече от метър
Откъсвайки се от монитора за известни време, премахва проблема, но не поражда решение. Очите няма да се оправят от самосебеси.
Решение: упражнения за очи
Аз прилагам следното упражнение: Заставам на прозореца и 10-на секунди се мъча да фокусирам някой далечен обект, следващите 10 секунди фокусирам пръста си или нещо на педя от носа ми. И така 5 минути, след това си махам очилата и повтарям.
January 25th,2010
Битие | tags:
мъка,
очи |
No Comments
Като човек който има доста време за губене, реших да си направя равносметка на това колко “приятели” и колко приятели имам във Facebook. Но нека първо да изкажа мнение относно това “социално” явление:
- Facebook е булева променлива. Демек, или не го ползваш или не излизаш от там.
- Facebook е най-голямата клюкарка, НО! моля същевременно придава нов смисъл на думата. Клюките са самогенерирани стойности във функция на простотията на потребителя. Пак пояснявам, няма как да разберем, че Пенка е с розови прашки, ако освен : а) не го прочетем в статуса и; б) не надничаме под полата й. Ако второто се счита за воайорство, то първото си е чист ексхибиционизъм.
- Facebook експлоатира виртуален човешки труд, като тайно подканва потребителите си да сеят виртуални домати и да прекопават несъществуващи градинки. Но тиранията на този демоничен сайт не се изчерпва само с това: на ден се проливат терабайти кръв в безцелни кликания; в тъмните директории се продават и разменят нелегални „стоки”.
- А хилядите тестове, които определят душевното състояние и продължителност на живота на потребителите на базата на това какво са закусили и колко косми имат под мишницата – няма да коментирам.
А сега да се върна на проблема с “приятелите”. Направих следното демографско проучване на базата на моят акаунт. Извадка – 292 “приятели”.
- Хора които не познавам и никога не съм виждал в реалността: 22
- Хора които не познавам, но съм виждал само веднъж: 19
- Хора които не познавам, но съм ги виждал повече от един път: 75
(това включва и т.нар. група съученици, с които никога не съм си разменил и една дума, но имам честа да ме считат за приятел)
Реално аз поддържам или съм поддържал някакви взаимоотношения само с 60% от хората, които се представят за мой приятели. Което всъщност е доста голяма цифра. Замислете се с колко много хора се запознавате с течение на времето и повечето виждате ограничен брой пъти. Въпреки глупостите които написах няколко абзаца по-нагоре, аз мисля че е правилно да наречем такива хора свой “приятели”, по-скоро като синоним на “познат” отколкото на нещо свързано с “приятелство”.
Ако има ползва да трупаш приятели в Facebook, като стотинки в касичка, то ще да е някаква “социална оценка”, на това до колко общителен и харесван е даден човек. А също така и снимките. Въпреки че има по добри услуги за това.
Вчера попаднах на нещо много интересно. Това е онлайн услуга която срещу 5$ на месец ви дава неограниено пространства където да архивирате файловете си. А върха на черешката е че преди да се качат файловете на сървъра, се криптират.
Като за начало си направих безплатна регистрация, която ми даде 2Gb пространство. След това си изтеглих програмата, която има за цел да криптира и след това да качи избраните от мен файлове. Програмата позволява да ползваш собствен 128bit ключ или тя да ти генерира 448bit такъв. Тук трябва да спомена че поддържа само Windows и Mac. Криптирането и ъплоудването ставаше успоредно, като аз успях да постигта скорости до 1,8Mbps.
Другата кирия е че ти моунтва витруалното пространство като дял (вижте снимките за повече инфо). Тоест все едно имаш още един “диск” (ох колко ламерски прозвуча това). От там може директно да свалите избран файл от архива и да го поставите където си пожелаете.
Като горд собственик на 500Gb външен харддиск, не виждам приложение към днешна дата. НО! С поглед към бъдещето, виждам една добра възможност да “архивирам” всичко което свалям от нета. Като предимно това са филми, музика, анимета, игри и т.н. Това са все неща които имат определена давност (особенно аниметата). Навремето всеки фимл се записваше на диск (защото го сваляш по 12 часа…), но с тази услуга архивирането на диск става ненужно.
Относно сигурността, не ми вдъхва доверие. Като за начало, кой ми гарантира, че те нямат копие от ключа. Освен това намерих този съмнителен текст в “договора” с потребителя:
You acknowledge that Decho or third parties own all right, title and interest in and to the Software and Service, portions thereof, or software or content provided through or in conjunction with the Software or Service, including without limitation all intellectual property rights.
Ето тук, на точно този абзац изгубих нишката на логиката. Това юистите са големи дяволи. На мен ми звучи сякаш имат права върху всичко що качвам.
Но това за мен е бял кахър. Всички чувствителни файлове могат да се криптират преди да се подадат на програмата (със различен ключ разбирасе). Друг е въпросът, че 5$ на месец звучи добре, но ако им скимне да увеличат цената. Или пък на 3-яTb се направят на педераси и се окаже, че неограниченото пространство е не чак толкова ограничено.
Моето заключение: смятам да я тествам тази програмка като отида в Япония. Ако скоростта е ‘ОК’, може и да се замисля дали да ям едно суши по-малко на месец 
January 18th,2010
Разни | tags:
software,
интернет |
No Comments
Ето това е телефона който ще си взема! Подяволите 4″ дисплей, 1Ghz процесор, 8.1Mp камера и Android OS:
На демото - тук телефона бе включен в зарядното, защото с тоя зверски процесор, батерията заминавала мигновенно. Да видим дали ще го оправят. Освен това се надявам че към Април-Май вече ще е на японския пазар и по-конкретно при определен мобилен оператор (В Япония телефона си го купуваш от телекома и както у нас, ако подпишеш 2 годишен договор ти го дават на изплащане).
Въпреки че предпочитам Android като OS пред алтернативата на Microsoft и Apple, голям недостатък е липсата на японски речник. И силно се надявам скоо някой да напише (защото аз от Java нищо не хващам).
January 13th,2010
Разни | tags:
телефон |
No Comments
Много мразя онези писъмца дето ти казват че трябва да ги препратиш на n-броя приятели и т.н. Първото такова което видях беше на хартия и както може да се досетите съм бил сигурно на 10. И винаги съм се чудел как едно десет годишно хлапе може да се сети че това са пълни глупости, а масата от хората да вярвят сляпо на това което четът. По едно време беше голяма мода и по разни чатове да се разпространяват и не на последно място – социални мрежи.
Вчера получих едно такова писъмце, което гласеше че ако не го препратя щели да ми закрият профила – пълни глупости. Искам да споделя отговара на това досадно писмо с вас:
Отдоста време във Facebook циркулират спам и глупави съобщения. С цел да предпазим потребителите на Facebook изпратете това съобщение на всички ваши приятели, принтирайте го, изпратете го на всички ваши роднини и си го татуирайте под дясното рамо. След това хвърлете сол през дясното си рамо. Станете обиколете стола си три път по часовниковата стрелка ако сочи към север, освен ако не сочи на запад, тогава 4 пъти в обратната посока и плюйте върху монитора против уроки.
Ако сте изпълнили гореспоменатите оказания, на сайта на фейсбук ще се появи малък зелен леприкорн в долния десен ъгъл, който ще ви покаже задника си в 13:45 на всека втора четна неделя от месец който започва със “Щ”. Ако успеете да му кликните на татуса на лявата му бузка, препратете това съобщение и повторете процедурата.
Така със сигурност ще премахнем всички глупави съобщения на които хората така искренно вярват.
Ползвателят (не за дълго) на Facebook
Иван Недялков
